Невероятната красота на цветовете на магнолията, нежните багри и смайващия

 Невероятната хубост на цветовете на магнолията, нежните багри и смайващия им размер притеглят вниманието на ботаниците и селекционерите от край време. Опитите за основаването на хибриди мигновено е довело до триумф, комбинирайки най-хубавите черти от разнообразни типове магнолия. Така са основани хибриди с още по-впечатляващи цветове, както и такива, които цъфтят по-рано от самите типове. Но какво в действителност се крие зад хубостта на актуалните сортове магнолия, които можем да забележим в парковете, окичени с цветове през настъпващите пролетни дни?

 Малцина знаят, че историята на магнолията се простира надалеч обратно във времето и че тя е едно от първите семенни растения, появили се на Земята. Родът на магнолията е античен и е зародил още преди появяването на пчелите. Цветовете на първите магнолии са били приспособени за опрашване от тромавите бръмбари, което е евентуално пояснение за необикновено едрия размер на цветовете и тяхната издръжливост.

 Открити са фосилни остатъци от магнолия (Magnolia acuminata), които датират отпреди 58 милиона години, а също по този начин и изкопаеми на различен представител от сем. Магнолиеви, които са на възраст 90 милиона години. Съвременните магнолии към момента носят някои примитивни характерности, наследени от античните им прародители, което потвърждава неразривната им връзка с праисторическите растения. Връзките сред членовете на семейство Магнолиеви към момента озадачават учените. Тъй като фамилията е много антично и е оживяло след поредност от геоложки събития, като ледникови столетия, образуване на планини и дрейф на континентите, това е довело до доста разпръсване на магнолиевите представители по земното кълбо. По този метод някои типове и групи от типове са останали изолирани в продължение на дълго време, до момента в който други са били в стеснен контакт с други магнолиеви представители. Това е довело до появяването на мощни разлики сред някои от типовете, което е трансформирало определянето и систематизирането им от учените в една непостижима задача.

 Развитието на новите технологии, като ДНК-анализите, способстват за следенето и установяването на родствените връзки сред разнообразните типове магнолия.

 Прието е, че актуалните сортове магнолия имат два центъра на генезис: 1. Основен център – Южна и Югоизточна Азия; 2. Вторичен център – Северна и Централна Америка. В тези области античните растения са се съхранили живи до през днешния ден, адаптирайки се към непрекъснато изменящите се климатични условияи разкривайки първичната си хубост. Магнолиите са били необятно употребявани от античните култури в Азия и Америка. Красивото цъфтящо дърво Magnolia denudate е било отглеждано в Китай още през 7-ми век. Японците отглеждат от епохи M. stellata като декоративно саксийно растение, а ацтеките са употребявали M. macrophylla в своите ритуали. Европейците са разкрили за съществуването на магнолията, по отношение на изследването на Новия свят.

Едва през 17 век е била импортирана първата магнолия в Европа – M.virginiana. Селекционерите почнали интензивно да основават нови хибриди, които сапо-устойчиви, с повече и по-богато обагрени цветове. Така са получени голям брой декоративни дървета. Тези магнолии са измежду десетте най-популярни цъфтящи дървета. Освен поради декоративната стойност, доста от магнолиите  са ценени поради дървесината. От азиатските типове M. hypoleuca и M. kobus се създават първокачествени мебели. Аналогично е и приложението на дървесината на северноамериканските типове M. acuminata, M. grandiflora, M. macrophylla и M. virginiana. От цветните пъпки на изброените типове, както и кората на M. officinalis и M. lilliflora се подготвят настойки, които се употребяват като тоник.

 В България развъждането на магнолии става все по-популярно. В наши дни разнообразието от сортове и хибриди е извънредно богато. Можете да избирате измежду представители, цъфтящи в снежно бяло, неясно розово, цикламено, жълто.

 В Китай, където цветето е на особена респект, хората имат вяра, че магнолията има своя история. Легендата споделя за младо момиче от оскъдно семейство, което умеело да прави красиви хартиени цветя, които след това продавало на минувачите. Един ден в стаята й влетял папагал, който заречен да й помогне да забогатее, в случай че се грижи за него. За да съживи хартиените цветя, стопанката му трябвало да дава капка от личната си кръв за всеки нов цвят. Но тя трябвало да обещае, че каквото и да става, няма да даде последната си капка кръв. Така цветята оживявали в ръцете на момичето. Хората били омагьосани от хубостта им и ги купували, а парите почнали да се натрупат. Един ден обаче стопанката на папагала се влюбила в красиво момче, което за жалост било доста алчно. За да задоволи прищявките му, момичето трябвало да прави още повече цветя. Стигнало се до там, че то дало и последната си капка кръв и умряло, а от тази последна капка се родило цветето Магнолия.

 Съществуват към 210 разнообразни типа магнолия. Някои са дървовидни и на височина доближава до 10м, други, които са по-разпространени в България, са храстовидни, само че има и магнолии, които са подобаващи за развъждане в саксия. В взаимозависимост от типа растението цъфти от ранна пролет доникъде на лятото в розови, пурпурни, жълти или бели цветове.

 Магнолията е топлолюбиво растение – не харесва сенчестите и ветровити места. Бъдете готови, че растението се развива много постепенно (може да отнеме и години). Освен това зависи дали сте го разположили на точното място. Веднъж разкрили къде магнолията се усеща добре, по-добре не я местете. От април до юни подхранвайте растението с тор, а сред май и юни може да го подкастряте. Магнолията се развъжда посредством издънки, благодарение на семена или на отводи. Ако сте избрали първия метод, извършете процедурата сред май и септември. Семената пък се сеят незабавно след узряване, а отводите се закопават през есента и лятото се отделят от по-голямото растение. Може да избирате сред вечнозелени и ранноцъфтящи, сред листопадни и храстовидни магнолии. Сред най-популярните типове са звездовидната (наречена по този начин поради формата на цветовете й), лалеподобната (цветовете на които наподобяват на лале), голямолистната (надарена с необятни листа, едри цветове и мощен аромат), бялата и рубиненочервената магнолия.

 Ароматът и цветовете на магнолията намират приложение в китайската медицина. Доказано е, че растението гони напрежението и напрежението, също така понижава алергичните реакции и лимитира астматичните пристъпи.

Инфо: www.kyshtaigradina.bg